hristam (Христина Мачикян)
532 928
1 sept 2012, 22:58

И странно... 

  Poesía » Otra
574 0 3
И странно как прилича на любов
притихналата сянка под клепача
на яркия, безкрайно дълъг ден,
копринено протегнал се до здрача.

И странно как прилича на любов
утихналата песен на тревите,
попили птичи дъх и нощен зов
във рехавия шепот на щурците.

И странно е, че с всеки залез нов
покълва старата човешка вяра -
че днес ако умираш от любов,
възкръсваш в нечий изгрев всяка заран.

 

© Христина Мачикян Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??