И странно...
И странно как прилича на любов
притихналата сянка под клепача
на яркия, безкрайно дълъг ден,
копринено протегнал се до здрача.
И странно как прилича на любов
утихналата песен на тревите,
попили птичи дъх и нощен зов
във рехавия шепот на щурците.
И странно е, че с всеки залез нов
покълва старата човешка вяра -
че днес ако умираш от любов,
възкръсваш в нечий изгрев всяка заран.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христина Мачикян Всички права запазени
