Sep 1, 2012, 10:58 PM

И странно... 

  Poetry » Other
639 0 3
И странно как прилича на любов
притихналата сянка под клепача
на яркия, безкрайно дълъг ден,
копринено протегнал се до здрача.

И странно как прилича на любов
утихналата песен на тревите,
попили птичи дъх и нощен зов
във рехавия шепот на щурците.

И странно е, че с всеки залез нов
покълва старата човешка вяра -
че днес ако умираш от любов,
възкръсваш в нечий изгрев всяка заран.

 

© Христина Мачикян All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??