1 сент. 2012 г., 22:58

И странно... 

  Поэзия » Другая
585 0 3
И странно как прилича на любов
притихналата сянка под клепача
на яркия, безкрайно дълъг ден,
копринено протегнал се до здрача.

И странно как прилича на любов
утихналата песен на тревите,
попили птичи дъх и нощен зов
във рехавия шепот на щурците.

И странно е, че с всеки залез нов
покълва старата човешка вяра -
че днес ако умираш от любов,
възкръсваш в нечий изгрев всяка заран.

 

© Христина Мачикян Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??