Картина в нощното небе
КАРТИНА В НОЩНОТО НЕБЕ
Небрежни профили по залез
разстилат мрежи от коприна
и здрачът – с тънък показалец,
издрасква сянката ми фина.
Реката – сякаш златоносна,
смирява бързеи пенливи
и хлад вечерен ми се просва –
из вените ми се разлива.
О, аз мълча – какво да кажа,
когато всичко спотаява
дъха си и в нощта изтлява?
Изстиват стъпките в паважа
и в приливи от звездна плява
луната като кораб плава.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Валентина Йотова Todos los derechos reservados
