16.01.2025 г., 14:48 ч.

Картина в нощното небе 

  Поезия » Строги форми
5.0 / 4
210 1 6
КАРТИНА В НОЩНОТО НЕБЕ
Небрежни профили по залез
разстилат мрежи от коприна
и здрачът – с тънък показалец,
издрасква сянката ми фина.
Реката – сякаш златоносна,
смирява бързеи пенливи
и хлад вечерен ми се просва –
из вените ми се разлива.
О, аз мълча – какво да кажа,
когато всичко спотаява
дъха си и в нощта изтлява? ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Предложения
  • Когато ме потиска тишината и утрото безкрайно е далече, със образи насищам тъмнината и стаята ми не ...
  • Едно сърце. А в него нося всичко. Възторг и мъка. Радост и печал. Понякога оставям го самичко, надеж...
  • на Й. По костите на дните стъпвах плахо. Проскърца силует на тишина. И облак дебнещ под небесна стря...

Още произведения »