КАРТИНА В НОЩНОТО НЕБЕ
Небрежни профили по залез
разстилат мрежи от коприна
и здрачът – с тънък показалец,
издрасква сянката ми фина.
Реката – сякаш златоносна,
смирява бързеи пенливи
и хлад вечерен ми се просва –
из вените ми се разлива.
О, аз мълча – какво да кажа,
когато всичко спотаява
дъха си и в нощта изтлява? ...