23 mar 2010, 9:55

Ключът

  Poesía » Otra
735 0 4

 

 

Останал сам,

опитваш се да спориш

със себе си –

да можеш да забравиш

за онзи шум от стъпки в коридора,

от който сякаш бавно полудяваш…

Останал сам,

не искаш да се връщаш

към близките,

приятелите вече…

А споменът за пустата ти къща

те кара да се чувстваш по-обречен.

Останал сам

със себе си,

поглеждаш

към другия – изправен срещу тебе…

И питаш се – дали и ти изглеждаш

така нещастен, зъл и непотребен…

Останал сам,

ти вече си научил –

проблемът не е просто във стените,

а във това, че е загубен ключът,

със който са заключени душите…

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Ванчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...