23 mar 2010, 9:55

Ключът

  Poesía » Otra
736 0 4

 

 

Останал сам,

опитваш се да спориш

със себе си –

да можеш да забравиш

за онзи шум от стъпки в коридора,

от който сякаш бавно полудяваш…

Останал сам,

не искаш да се връщаш

към близките,

приятелите вече…

А споменът за пустата ти къща

те кара да се чувстваш по-обречен.

Останал сам

със себе си,

поглеждаш

към другия – изправен срещу тебе…

И питаш се – дали и ти изглеждаш

така нещастен, зъл и непотребен…

Останал сам,

ти вече си научил –

проблемът не е просто във стените,

а във това, че е загубен ключът,

със който са заключени душите…

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Ванчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...