Ключът
Останал сам,
опитваш се да спориш
със себе си –
да можеш да забравиш
за онзи шум от стъпки в коридора,
от който сякаш бавно полудяваш…
Останал сам,
не искаш да се връщаш
към близките,
приятелите вече…
А споменът за пустата ти къща
те кара да се чувстваш по-обречен.
Останал сам
със себе си,
поглеждаш
към другия – изправен срещу тебе…
И питаш се – дали и ти изглеждаш
така нещастен, зъл и непотребен…
Останал сам,
ти вече си научил –
проблемът не е просто във стените,
а във това, че е загубен ключът,
със който са заключени душите…
© Георги Ванчев All rights reserved.
