23.03.2010 г., 9:55 ч.

Ключът 

  Поезия » Друга
547 0 4

 

 

Останал сам,

опитваш се да спориш

със себе си –

да можеш да забравиш

за онзи шум от стъпки в коридора,

от който сякаш бавно полудяваш…

Останал сам,

не искаш да се връщаш

към близките,

приятелите вече…

А споменът за пустата ти къща

те кара да се чувстваш по-обречен.

Останал сам

със себе си,

поглеждаш

към другия – изправен срещу тебе…

И питаш се – дали и ти изглеждаш

така нещастен, зъл и непотребен…

Останал сам,

ти вече си научил –

проблемът не е просто във стените,

а във това, че е загубен ключът,

със който са заключени душите…

© Георги Ванчев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??