Когато първите петли са втори
Седим си много тихо в сепарето,
а музиката странно галопира,
пред двама ни – различно питието,
аз мъча бърбън, теб те мъчи бира.
Минават двама, може би пияни,
но, Господи, как много им отива.
И този дансинг, тесен ако стане,
те ще танцуват истински и живо.
Когато изтрезнеят, ако помнят...
Полагат им се вечности и грешки.
А тук, във сепарето е удобно.
Разсмиваш ме, да не умра от Шекспир...
По някое, съвсем сериозно време,
когато спрат последните акорди...
Кой накъдето си реши ще вземе,
макар че първите петли са втори...
© Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Твоята поезия не се чете - чувства се!
-
ехе, Доче...зрелища!
мен отдавна не ме впечатляват...тишината на мравките ми стига:“
хубав ден, миличка! -
Щом има бърбън очила не трябват,
че само ще влошат изображението.
Светът е оцелял не зарад хляба,,
а заради опиване от зрелища...
-
Ох, Пиянство.
По-добре не ги махай, Рени 🤣 -
Ами да, като си сожа очилата, трябва и да ги махвам, Дени😜😃
-
... Да не умра от Шекспир 🤣
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Това е комплимент!