14.06.2020 г., 8:57 ч.
Когато първите петли са втори
Седим си много тихо в сепарето,
а музиката странно галопира,
пред двама ни – различно питието,
аз мъча бърбън, теб те мъчи бира.
Минават двама, може би пияни,
но, Господи, как много им отива.
И този дансинг, тесен ако стане,
те ще танцуват истински и живо.
Когато изтрезнеят, ако помнят...
Полагат им се вечности и грешки.
А тук, във сепарето е удобно.
Разсмиваш ме, да не умра от Шекспир...
По някое, съвсем сериозно време,
когато спрат последните акорди...
Кой накъдето си реши ще вземе,
макар че първите петли са втори...
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Твоята поезия не се чете - чувства се!
-
ехе, Доче...зрелища!
мен отдавна не ме впечатляват...тишината на мравките ми стига:“
хубав ден, миличка! -
Щом има бърбън очила не трябват,
че само ще влошат изображението.
Светът е оцелял не зарад хляба,,
а заради опиване от зрелища...
-
Ох, Пиянство.
По-добре не ги махай, Рени 🤣 -
Ами да, като си сожа очилата, трябва и да ги махвам, Дени😜😃
-
... Да не умра от Шекспир 🤣
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Това е комплимент!