Когато първите петли са втори
Седим си много тихо в сепарето,
а музиката странно галопира,
пред двама ни – различно питието,
аз мъча бърбън, теб те мъчи бира.
Минават двама, може би пияни,
но, Господи, как много им отива.
И този дансинг, тесен ако стане,
те ще танцуват истински и живо.
Когато изтрезнеят, ако помнят...
Полагат им се вечности и грешки.
А тук, във сепарето е удобно.
Разсмиваш ме, да не умра от Шекспир...
По някое, съвсем сериозно време,
когато спрат последните акорди...
Кой накъдето си реши ще вземе,
макар че първите петли са втори...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
