Седим си много тихо в сепарето,
а музиката странно галопира,
пред двама ни – различно питието,
аз мъча бърбън, теб те мъчи бира.
Минават двама, може би пияни,
но, Господи, как много им отива.
И този дансинг, тесен ако стане,
те ще танцуват истински и живо.
Когато изтрезнеят, ако помнят...
Полагат им се вечности и грешки.
А тук, във сепарето е удобно.
Разсмиваш ме, да не умра от Шекспир... ...