7 nov 2014, 0:10

"Консервирано" лято

  Poesía » Otra
2K 0 22

Прииска ми се... да си „консервирам” лято...

Няколко изгрева ще запазя в очите...

Малко сухи цветя и треви - букетче...

(тревичките омотани бяха в... косите...)

 

Допир от пясък ще помни ръката...

В раковина пък - звук от морето...

Вятър останал там нейде в душата...

Слънчев пейзаж със брезички  в сърцето...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ирен Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Може би си прав, Ангар... Не не съм мислила за насилие на лятото, но пък ми се беше приискало да го запазя с дъх и вкус. Хербария няма да ми свърши работа... Фолио за свежо съхранение и в хладилника?
    Благодаря, че днес от тука мина,
    ще послушам съвета твой
    и ще си направя хербарий за другата зима от лято!
  • Много ми хареса!
    Но може би в първия ред да бъде:
    "Прииска ми се ХЕРБАРИЗИРАМ лято..."
    Защото консервирането е свързано с голямо насилие, с нарязване, смачкване, с пастьоризиране, с топлинна обработка.
    Докато над нещата, които ти се иска да съхраниш, насилие не би трябвало да има, не трябва да им се причинява болка.
    Хербанизирането е някак по-естествено.
  • Благодаря Ласка и Илияна ,че наминахте! ЧНГ!
    И какво да пожелая -
    като кой какво желае не зная?
    Нека 2015 г. година е по-богата
    и за трапезата и за Душата!
  • чудничко
  • Прекрасни кристалчета лято. Благодаря! Имах нужда от тях! Поздрави!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...