7 nov 2014, 0:10

"Консервирано" лято

  Poesía » Otra
2K 0 22

Прииска ми се... да си „консервирам” лято...

Няколко изгрева ще запазя в очите...

Малко сухи цветя и треви - букетче...

(тревичките омотани бяха в... косите...)

 

Допир от пясък ще помни ръката...

В раковина пък - звук от морето...

Вятър останал там нейде в душата...

Слънчев пейзаж със брезички  в сърцето...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ирен Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Може би си прав, Ангар... Не не съм мислила за насилие на лятото, но пък ми се беше приискало да го запазя с дъх и вкус. Хербария няма да ми свърши работа... Фолио за свежо съхранение и в хладилника?
    Благодаря, че днес от тука мина,
    ще послушам съвета твой
    и ще си направя хербарий за другата зима от лято!
  • Много ми хареса!
    Но може би в първия ред да бъде:
    "Прииска ми се ХЕРБАРИЗИРАМ лято..."
    Защото консервирането е свързано с голямо насилие, с нарязване, смачкване, с пастьоризиране, с топлинна обработка.
    Докато над нещата, които ти се иска да съхраниш, насилие не би трябвало да има, не трябва да им се причинява болка.
    Хербанизирането е някак по-естествено.
  • Благодаря Ласка и Илияна ,че наминахте! ЧНГ!
    И какво да пожелая -
    като кой какво желае не зная?
    Нека 2015 г. година е по-богата
    и за трапезата и за Душата!
  • чудничко
  • Прекрасни кристалчета лято. Благодаря! Имах нужда от тях! Поздрави!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...