7.11.2014 г., 0:10

"Консервирано" лято

2K 0 22

Прииска ми се... да си „консервирам” лято...

Няколко изгрева ще запазя в очите...

Малко сухи цветя и треви - букетче...

(тревичките омотани бяха в... косите...)

 

Допир от пясък ще помни ръката...

В раковина пък - звук от морето...

Вятър останал там нейде в душата...

Слънчев пейзаж със брезички  в сърцето...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ирен Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Може би си прав, Ангар... Не не съм мислила за насилие на лятото, но пък ми се беше приискало да го запазя с дъх и вкус. Хербария няма да ми свърши работа... Фолио за свежо съхранение и в хладилника?
    Благодаря, че днес от тука мина,
    ще послушам съвета твой
    и ще си направя хербарий за другата зима от лято!
  • Много ми хареса!
    Но може би в първия ред да бъде:
    "Прииска ми се ХЕРБАРИЗИРАМ лято..."
    Защото консервирането е свързано с голямо насилие, с нарязване, смачкване, с пастьоризиране, с топлинна обработка.
    Докато над нещата, които ти се иска да съхраниш, насилие не би трябвало да има, не трябва да им се причинява болка.
    Хербанизирането е някак по-естествено.
  • Благодаря Ласка и Илияна ,че наминахте! ЧНГ!
    И какво да пожелая -
    като кой какво желае не зная?
    Нека 2015 г. година е по-богата
    и за трапезата и за Душата!
  • чудничко
  • Прекрасни кристалчета лято. Благодаря! Имах нужда от тях! Поздрави!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...