7.11.2014 г., 0:10

"Консервирано" лято

2K 0 22

Прииска ми се... да си „консервирам” лято...

Няколко изгрева ще запазя в очите...

Малко сухи цветя и треви - букетче...

(тревичките омотани бяха в... косите...)

 

Допир от пясък ще помни ръката...

В раковина пък - звук от морето...

Вятър останал там нейде в душата...

Слънчев пейзаж със брезички  в сърцето...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ирен Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Може би си прав, Ангар... Не не съм мислила за насилие на лятото, но пък ми се беше приискало да го запазя с дъх и вкус. Хербария няма да ми свърши работа... Фолио за свежо съхранение и в хладилника?
    Благодаря, че днес от тука мина,
    ще послушам съвета твой
    и ще си направя хербарий за другата зима от лято!
  • Много ми хареса!
    Но може би в първия ред да бъде:
    "Прииска ми се ХЕРБАРИЗИРАМ лято..."
    Защото консервирането е свързано с голямо насилие, с нарязване, смачкване, с пастьоризиране, с топлинна обработка.
    Докато над нещата, които ти се иска да съхраниш, насилие не би трябвало да има, не трябва да им се причинява болка.
    Хербанизирането е някак по-естествено.
  • Благодаря Ласка и Илияна ,че наминахте! ЧНГ!
    И какво да пожелая -
    като кой какво желае не зная?
    Нека 2015 г. година е по-богата
    и за трапезата и за Душата!
  • чудничко
  • Прекрасни кристалчета лято. Благодаря! Имах нужда от тях! Поздрави!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...