Nov 7, 2014, 12:10 AM

"Консервирано" лято

  Poetry » Other
2K 0 22

Прииска ми се... да си „консервирам” лято...

Няколко изгрева ще запазя в очите...

Малко сухи цветя и треви - букетче...

(тревичките омотани бяха в... косите...)

 

Допир от пясък ще помни ръката...

В раковина пък - звук от морето...

Вятър останал там нейде в душата...

Слънчев пейзаж със брезички  в сърцето...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ирен All rights reserved.

Comments

Comments

  • Може би си прав, Ангар... Не не съм мислила за насилие на лятото, но пък ми се беше приискало да го запазя с дъх и вкус. Хербария няма да ми свърши работа... Фолио за свежо съхранение и в хладилника?
    Благодаря, че днес от тука мина,
    ще послушам съвета твой
    и ще си направя хербарий за другата зима от лято!
  • Много ми хареса!
    Но може би в първия ред да бъде:
    "Прииска ми се ХЕРБАРИЗИРАМ лято..."
    Защото консервирането е свързано с голямо насилие, с нарязване, смачкване, с пастьоризиране, с топлинна обработка.
    Докато над нещата, които ти се иска да съхраниш, насилие не би трябвало да има, не трябва да им се причинява болка.
    Хербанизирането е някак по-естествено.
  • Благодаря Ласка и Илияна ,че наминахте! ЧНГ!
    И какво да пожелая -
    като кой какво желае не зная?
    Нека 2015 г. година е по-богата
    и за трапезата и за Душата!
  • чудничко
  • Прекрасни кристалчета лято. Благодаря! Имах нужда от тях! Поздрави!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...