27 ene 2009, 19:09

Криещо се...

  Poesía » Otra
1.2K 0 1
 

Къде е границата, където се

разделяш с детското си аз?

Къде е моментът, в който

искаш да си нещо повече,

но не и толкова?

Кога попадаш в бързия въртеж

и забравяш за Слънцето?

Как след дълго време минало

се връщаш за една минута?

Как разбираш кой да си,

кой искаш да бъдеш?

И искаш ли пак да си дете

след като знаеш живота си

оттук напред?

... Деца винаги ще си останем,

но децата обичат да

играят на криеница...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Деси Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много интересни мисли. Поздрав!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...