Къде е границата, където се
разделяш с детското си аз?
Къде е моментът, в който
искаш да си нещо повече,
но не и толкова?
Кога попадаш в бързия въртеж
и забравяш за Слънцето?
Как след дълго време минало
се връщаш за една минута?
Как разбираш кой да си,
кой искаш да бъдеш?
И искаш ли пак да си дете
след като знаеш живота си
оттук напред?
... Деца винаги ще си останем,
но децата обичат да
играят на криеница...
© Деси All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
