27.01.2009 г., 19:09

Криещо се...

1.2K 0 1
 

Къде е границата, където се

разделяш с детското си аз?

Къде е моментът, в който

искаш да си нещо повече,

но не и толкова?

Кога попадаш в бързия въртеж

и забравяш за Слънцето?

Как след дълго време минало

се връщаш за една минута?

Как разбираш кой да си,

кой искаш да бъдеш?

И искаш ли пак да си дете

след като знаеш живота си

оттук напред?

... Деца винаги ще си останем,

но децата обичат да

играят на криеница...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деси Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много интересни мисли. Поздрав!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...