Къде си, НАДЕЖДА? Къде си, невярна невесто?
Той чака те нощем самотен, притихнал, на бара.
И всичко плати си (забрави да върнеш ти ресто),
последна наздравица вдига с кума си, Жетваря.
И спомня си време, в което в любов му се врече
и той, окрилен, бе готов да превземе звездите.
Но брачният договор явно по давност изтече
и ти го напусна при първия сняг във косите.
Ръцете треперят, поднасящи тежката халба
с последните глътки, събрали утайка горчива.
И вятърът вън с песен призрачна плаче и жалва
мъжа ти, НАДЕЖДА, защото той днес си отива. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse