Къде си, невярна невесто?
Къде си, НАДЕЖДА? Къде си, невярна невесто?
Той чака те нощем самотен, притихнал, на бара.
И всичко плати си (забрави да върнеш ти ресто),
последна наздравица вдига с кума си, Жетваря.
И спомня си време, в което в любов му се врече
и той, окрилен, бе готов да превземе звездите.
Но брачният договор явно по давност изтече
и ти го напусна при първия сняг във косите.
Ръцете треперят, поднасящи тежката халба
с последните глътки, събрали утайка горчива.
И вятърът вън с песен призрачна плаче и жалва
мъжа ти, НАДЕЖДА, защото той днес си отива.
Ще иде при другите твои сиротни съпрузи,
а ти ще отлитнеш пак неопетнена, хвърката...
С невинна усмивка ще щипнеш друг някой по бузата
и той ще поеме да дири звезди в небесата.
© Миглена Миткова All rights reserved.
