"Le quattro stagioni"
Познахме се през пролетта.
Пчели опрашваха цветята.
Светът пристана ни – олтар,
а слънцето – халка от злато.
През лятото ме изгори
и само дъхав морски бриз
спаси живеца на кръвта ми,
та нещо в мен поне остана.
А после есента застла
пожарите. Наля се грозде.
И всичко стана много просто,
живеем ли след този плам.
Дори да ни застигне зима,
в снега отново ще ни има.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Миглена Миткова Todos los derechos reservados
