"Le quattro stagioni"
Познахме се през пролетта.
Пчели опрашваха цветята.
Светът пристана ни – олтар,
а слънцето – халка от злато.
През лятото ме изгори
и само дъхав морски бриз
спаси живеца на кръвта ми,
та нещо в мен поне остана.
А после есента застла
пожарите. Наля се грозде.
И всичко стана много просто,
живеем ли след този плам.
Дори да ни застигне зима,
в снега отново ще ни има.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Миглена Миткова Всички права запазени
