"Le quattro stagioni"
Познахме се през пролетта.
Пчели опрашваха цветята.
Светът пристана ни – олтар,
а слънцето – халка от злато.
През лятото ме изгори
и само дъхав морски бриз
спаси живеца на кръвта ми,
та нещо в мен поне остана.
А после есента застла
пожарите. Наля се грозде.
И всичко стана много просто,
живеем ли след този плам.
Дори да ни застигне зима,
в снега отново ще ни има.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Миглена Миткова Все права защищены
