JujuBuju (Миглена Миткова)
543 4006
Aug 10, 2021, 8:22 AM  

"Le quattro stagioni" 

  Poetry » Love, Landscape, Phylosophy, Strict forms
443 5 7

Познахме се през пролетта.
Пчели опрашваха цветята.
Светът пристана ни – олтар,
а слънцето – халка от злато.

 

През лятото ме изгори
и само дъхав морски бриз
спаси живеца на кръвта ми, 
та нещо в мен поне остана.

 

А после есента застла
пожарите. Наля се грозде.
И всичко стана много просто, 
живеем ли след този плам.

 

Дори да ни застигне зима,
в снега отново ще ни има.

© Миглена Миткова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Приемам. Сърденето съм оставила на детето за детската градина. Все пак човек за да се развива не е лошо да се вслушва в критиките, а дали и как да ги приеме е негов избор. 🙂
  • "наля се" 👍
  • Ивайло, ще се възползвам от коментара ти да редактирам на "набъбна грозде" и да сложа кавички на заглавието (справка Уикипедия), за да няма място за буквализъм.
    Благодаря на всички за хубавите и ползотворни коментари.
  • Най-сладкото в любовта е да я има през сезоните!
    Хареса ми, много!
  • Разкош!
  • Сезоните на живота и любовта!
    Понякога е достатъчно само едно пътуване във времето, за да спасят човешкият живот от раздяла, тъга и разочарования.
    Другото е безгрижно съществуване,което приемаме като даденост...
    Харесва ми жаждата за обич и красота в стихотворението!
    Поздравления, Меги!
  • Хареса ми!
Random works
: ??:??