30 jul 2020, 21:59  

Лимончело

  Poesía
1.1K 9 31

Откъснах си от слънцето лимон,

а после си направих лимончело.

Ти искаш ли? Аз искам те...

Пардон!

Напих се май,

пиянството е смело.

Дали да те желая е порок?

Не зная, но дано да ми се сбъднеш.

Заменям тишината с малко рок.

Да ме целунеш, знай не е подсъдно.

Хвани ми най- голямата звезда

И после излъжи ме,че е моя.

Светът е скучен свят и затова

избирам махмурлукa, пред покоя.

Изплитам си най- яркото небе,

звезди от обичта пияна взело.

Едничък ти и беше и не бе,

най- сладкото, коварно лимончело.

Боли ме днес, от любовта боли

и да не пия, вече се заричам.

И трезва, ще съм.

Трезва, но дали... ?

И теб и лимончелото обичам.

 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Деница Гарелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....