30 jul 2020, 21:59  

Лимончело

  Poesía
1.1K 9 31

Откъснах си от слънцето лимон,

а после си направих лимончело.

Ти искаш ли? Аз искам те...

Пардон!

Напих се май,

пиянството е смело.

Дали да те желая е порок?

Не зная, но дано да ми се сбъднеш.

Заменям тишината с малко рок.

Да ме целунеш, знай не е подсъдно.

Хвани ми най- голямата звезда

И после излъжи ме,че е моя.

Светът е скучен свят и затова

избирам махмурлукa, пред покоя.

Изплитам си най- яркото небе,

звезди от обичта пияна взело.

Едничък ти и беше и не бе,

най- сладкото, коварно лимончело.

Боли ме днес, от любовта боли

и да не пия, вече се заричам.

И трезва, ще съм.

Трезва, но дали... ?

И теб и лимончелото обичам.

 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Деница Гарелова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...