30.07.2020 г., 21:59 ч.  

Лимончело 

  Поезия
760 9 31

Откъснах си от слънцето лимон,

а после си направих лимончело.

Ти искаш ли? Аз искам те...

Пардон!

Напих се май,

пиянството е смело.

Дали да те желая е порок?

Не зная, но дано да ми се сбъднеш.

Заменям тишината с малко рок.

Да ме целунеш, знай не е подсъдно.

Хвани ми най- голямата звезда

И после излъжи ме,че е моя.

Светът е скучен свят и затова

избирам махмурлукa, пред покоя.

Изплитам си най- яркото небе,

звезди от обичта пияна взело.

Едничък ти и беше и не бе,

най- сладкото, коварно лимончело.

Боли ме днес, от любовта боли

и да не пия, вече се заричам.

И трезва, ще съм.

Трезва, но дали... ?

И теб и лимончелото обичам.

 

 

 

 

 

 

 

© Деница Гарелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??