Лимончело
Откъснах си от слънцето лимон,
а после си направих лимончело.
Ти искаш ли? Аз искам те...
Пардон!
Напих се май,
пиянството е смело.
Дали да те желая е порок?
Не зная, но дано да ми се сбъднеш.
Заменям тишината с малко рок.
Да ме целунеш, знай не е подсъдно.
Хвани ми най- голямата звезда
И после излъжи ме,че е моя.
Светът е скучен свят и затова
избирам махмурлукa, пред покоя.
Изплитам си най- яркото небе,
звезди от обичта пияна взело.
Едничък ти и беше и не бе,
най- сладкото, коварно лимончело.
Боли ме днес, от любовта боли
и да не пия, вече се заричам.
И трезва, ще съм.
Трезва, но дали... ?
И теб и лимончелото обичам.
© Деница Гарелова All rights reserved.
