17 sept 2024, 23:04

Мечтател

  Poesía
368 1 3

Уморих се, наистина се уморих...

ще ме попитате какво съм толкова загубил,

че се отказвам аз от любовта.

Болката, тя трудно се забравя.

 

Не ме винете, грешник съм аз, зная.

Душата моя е портал на самота.

Горчи надеждата, а вярата я няма...

самотникът не винаги живее в самота.

 

Кой кого и как ли ще го намери

в света на истинска лъжа.

Сянка, облак, лъч... надежда!

Боже, опази Света. За доброто.

 

Не ме съдете, Боже, моля те, прости.

Самотен съм, но винаги мечтаех...

да имам дом, семейство и любов,

И всичко свято за което съм мечтал.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ,Приятелю за топлите думи за подкрепата,любими и за" истинското "което притежаваш!Бъди винаги такъв какъвто си!Младене!!!
    Прав си за инверсията,не знам как"го"попадна там,може би несъзнателно .Но последния стих се е получил по добре при теб!👍
    Благодаря,Миночка много се радвам когато минеш през моята скромна поезия!До нови!⚘️
  • Чистосърдечно откровение, Ангел!
    Поздравявам те!
  • В това чудесно изповедно стихотворение, Приятелю, ти наистина си Мечтател за най-съкровеното човешко, а не наивник като Дон Кихот. Изключителни куплети, пред които потръпвам:

    "Не ме винете, грешник съм аз, зная.
    Душата моя е портал на самота.
    Горчи надеждата, а вярата я няма...
    самотникът не винаги живее в самота.

    Кой кого и как ли ще го намери
    в света на истинска лъжа.
    Сянка, облак, лъч... надежда!
    Боже, опази Света. За доброто."


    П.П. Във втория куплет накрая бих инверсирал:

    Кой кого и как ли ще намери
    в света на истинска лъжа.
    Сянка, облак, лъч... надежда!
    Боже, заради доброто - опази Света."

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...