Sep 17, 2024, 11:04 PM

Мечтател

  Poetry
369 1 3

Уморих се, наистина се уморих...

ще ме попитате какво съм толкова загубил,

че се отказвам аз от любовта.

Болката, тя трудно се забравя.

 

Не ме винете, грешник съм аз, зная.

Душата моя е портал на самота.

Горчи надеждата, а вярата я няма...

самотникът не винаги живее в самота.

 

Кой кого и как ли ще го намери

в света на истинска лъжа.

Сянка, облак, лъч... надежда!

Боже, опази Света. За доброто.

 

Не ме съдете, Боже, моля те, прости.

Самотен съм, но винаги мечтаех...

да имам дом, семейство и любов,

И всичко свято за което съм мечтал.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ,Приятелю за топлите думи за подкрепата,любими и за" истинското "което притежаваш!Бъди винаги такъв какъвто си!Младене!!!
    Прав си за инверсията,не знам как"го"попадна там,може би несъзнателно .Но последния стих се е получил по добре при теб!👍
    Благодаря,Миночка много се радвам когато минеш през моята скромна поезия!До нови!⚘️
  • Чистосърдечно откровение, Ангел!
    Поздравявам те!
  • В това чудесно изповедно стихотворение, Приятелю, ти наистина си Мечтател за най-съкровеното човешко, а не наивник като Дон Кихот. Изключителни куплети, пред които потръпвам:

    "Не ме винете, грешник съм аз, зная.
    Душата моя е портал на самота.
    Горчи надеждата, а вярата я няма...
    самотникът не винаги живее в самота.

    Кой кого и как ли ще го намери
    в света на истинска лъжа.
    Сянка, облак, лъч... надежда!
    Боже, опази Света. За доброто."


    П.П. Във втория куплет накрая бих инверсирал:

    Кой кого и как ли ще намери
    в света на истинска лъжа.
    Сянка, облак, лъч... надежда!
    Боже, заради доброто - опази Света."

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...