17.09.2024 г., 23:04 ч.
Мечтател
Уморих се, наистина се уморих...
ще ме попитате какво съм толкова загубил,
че се отказвам аз от любовта.
Болката, тя трудно се забравя.
Не ме винете, грешник съм аз, зная.
Душата моя е портал на самота.
Горчи надеждата, а вярата я няма...
самотникът не винаги живее в самота.
Кой кого и как ли ще го намери
в света на истинска лъжа.
Сянка, облак, лъч... надежда!
Боже, опази Света. За доброто.
Не ме съдете, Боже, моля те, прости.
Самотен съм, но винаги мечтаех...
да имам дом, семейство и любов,
И всичко свято за което съм мечтал.
© Ангел Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Чистосърдечно откровение, Ангел!
Поздравявам те! -
В това чудесно изповедно стихотворение, Приятелю, ти наистина си Мечтател за най-съкровеното човешко, а не наивник като Дон Кихот. Изключителни куплети, пред които потръпвам:
"Не ме винете, грешник съм аз, зная.
Душата моя е портал на самота.
Горчи надеждата, а вярата я няма...
самотникът не винаги живее в самота.
Кой кого и как ли ще го намери
в света на истинска лъжа.
Сянка, облак, лъч... надежда!
Боже, опази Света. За доброто."
П.П. Във втория куплет накрая бих инверсирал:
Кой кого и как ли ще намери
в света на истинска лъжа.
Сянка, облак, лъч... надежда!
Боже, заради доброто - опази Света."
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Прав си за инверсията,не знам как"го"попадна там,може би несъзнателно .Но последния стих се е получил по добре при теб!👍
Благодаря,Миночка много се радвам когато минеш през моята скромна поезия!До нови!⚘️