17 сент. 2024 г., 23:04

Мечтател

377 1 3

Уморих се, наистина се уморих...

ще ме попитате какво съм толкова загубил,

че се отказвам аз от любовта.

Болката, тя трудно се забравя.

 

Не ме винете, грешник съм аз, зная.

Душата моя е портал на самота.

Горчи надеждата, а вярата я няма...

самотникът не винаги живее в самота.

 

Кой кого и как ли ще го намери

в света на истинска лъжа.

Сянка, облак, лъч... надежда!

Боже, опази Света. За доброто.

 

Не ме съдете, Боже, моля те, прости.

Самотен съм, но винаги мечтаех...

да имам дом, семейство и любов,

И всичко свято за което съм мечтал.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ,Приятелю за топлите думи за подкрепата,любими и за" истинското "което притежаваш!Бъди винаги такъв какъвто си!Младене!!!
    Прав си за инверсията,не знам как"го"попадна там,може би несъзнателно .Но последния стих се е получил по добре при теб!👍
    Благодаря,Миночка много се радвам когато минеш през моята скромна поезия!До нови!⚘️
  • Чистосърдечно откровение, Ангел!
    Поздравявам те!
  • В това чудесно изповедно стихотворение, Приятелю, ти наистина си Мечтател за най-съкровеното човешко, а не наивник като Дон Кихот. Изключителни куплети, пред които потръпвам:

    "Не ме винете, грешник съм аз, зная.
    Душата моя е портал на самота.
    Горчи надеждата, а вярата я няма...
    самотникът не винаги живее в самота.

    Кой кого и как ли ще го намери
    в света на истинска лъжа.
    Сянка, облак, лъч... надежда!
    Боже, опази Света. За доброто."


    П.П. Във втория куплет накрая бих инверсирал:

    Кой кого и как ли ще намери
    в света на истинска лъжа.
    Сянка, облак, лъч... надежда!
    Боже, заради доброто - опази Света."

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...