15 mar 2008, 19:04

Миг съвършенство...

1.7K 0 46

 

                   

                                          Миг съвършенство...

 

                                          В слънце се къпе реката...

                                          Блести!

                                          По слънчева пътека

                                          утрото бавно върви.

                                          С небето отново говорят

                                          тополите,

                                          за кратко със птиците

                                          разменили си ролите.

                                          Гълъби бели по водата

                                          накацали,

                                          редят се върбите

                                          край реката заплакали...

                                          Приказна песен запява

                                          реката...

                                          а брегът я целува

                                          любовно в отплата.

                                          Слънчеви зайчета тичат,

                                          играят...

                                          че още е зима

                                          не искат да знаят...

                                          Пролетен вятър довява

                                          ухания...

                                          пъстра палитра

                                          от цветя и мечтания.

                                          Блика във синьо небесно

                                          вълшебство,

                                          потегля денят...

                                          Малък миг съвършенство.

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Магдалена Костадинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...