Дойдох отдалече през тъмното,
преминала болката сляпа,
по тази пътека в стръмното,
сплитала мислите в мрака.
Разтворих се бавно с шепот,
в неспящата твоя зеница,
жадуваща звуците с трепет
от лунна соната по устните.
И в мене прогаряха думите,
оставени в мигове дишащи,
от двама написани някъде,
докоснали заедно дните си.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
