22 ago 2016, 18:44

Минало

  Poesía » Otra
846 0 3

 

 

                  Беше отдавна

                      и няма да бъде.

                  Живяхме назаем

                      и чакахме бъдеще.

                  Бъдеще имаше,

                     днес крета полека,

                  но с обич вървим

                     по стара пътека.

                  Не само понякога

                      пресичаме моста-

                  при нащето време,

                       сме чакани гости.

                  Не е от годините,

                        дори и хлапакът,

                  при своето минало

                           тихо, сгушен проплаква.

                    Все прерисувано,

                            то не стана жалейка,

                    а дните изгубени

                          са спасителна грейка.

       

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Виолета Томова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • С Младен!Поздрави!!!
  • Всички усещаме шемета на дните!
  • Изгубените дни като "спасителна грейка". Изключително точно намерен финален образ. Той е подготвен от мъдрото наблюдение: "при нашето време, сме чакани гости." Стихотворение, което е вътрешно преживяно и едва тогава написано. В него няма игра на думи. Поздрав!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...