22 ago 2016, 18:44

Минало 

  Poesía » Otra
417 0 3

 

 

                  Беше отдавна

                      и няма да бъде.

                  Живяхме назаем

                      и чакахме бъдеще.

                  Бъдеще имаше,

                     днес крета полека,

                  но с обич вървим

                     по стара пътека.

                  Не само понякога

                      пресичаме моста-

                  при нащето време,

                       сме чакани гости.

                  Не е от годините,

                        дори и хлапакът,

                  при своето минало

                           тихо, сгушен проплаква.

                    Все прерисувано,

                            то не стана жалейка,

                    а дните изгубени

                          са спасителна грейка.

       

 

© Виолета Томова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • С Младен!Поздрави!!!
  • Всички усещаме шемета на дните!
  • Изгубените дни като "спасителна грейка". Изключително точно намерен финален образ. Той е подготвен от мъдрото наблюдение: "при нашето време, сме чакани гости." Стихотворение, което е вътрешно преживяно и едва тогава написано. В него няма игра на думи. Поздрав!
Propuestas
: ??:??