Минало
Беше отдавна
и няма да бъде.
Живяхме назаем
и чакахме бъдеще.
Бъдеще имаше,
днес крета полека,
но с обич вървим
по стара пътека.
Не само понякога
пресичаме моста-
при нащето време,
сме чакани гости.
Не е от годините,
дори и хлапакът,
при своето минало
тихо, сгушен проплаква.
Все прерисувано,
то не стана жалейка,
а дните изгубени
са спасителна грейка.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виолета Томова Всички права запазени
