Минало

22.08.2016 г., 18:44 ч.

Поезия » Друга

503 0 3

Беше отдавна

и няма да бъде.

Живяхме назаем

и чакахме бъдеще.

Бъдеще имаше,

днес крета полека,

но с обич вървим

по стара пътека.

Не само понякога

пресичаме моста-

при нащето време,

сме чакани гости.

Не е от годините,

дори и хлапакът,

при своето минало

тихо, сгушен проплаква.

Все прерисувано,

то не стана жалейка,

а дните изгубени

са спасителна грейка.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

aap (Ангел)

2016-09-09T10:21:56+03:00

С Младен!Поздрави!!!
Katriona (Кети Рашева)

2016-08-23T10:26:56+03:00

Всички усещаме шемета на дните!
vega666 (Младен Мисана)

2016-08-23T01:33:04+03:00

Изгубените дни като "спасителна грейка". Изключително точно намерен финален образ. Той е подготвен от мъдрото наблюдение: "при нашето време, сме чакани гости." Стихотворение, което е вътрешно преживяно и едва тогава написано. В него няма игра на думи. Поздрав!