Беше отдавна
и няма да бъде.
Живяхме назаем
и чакахме бъдеще.
Бъдеще имаше,
днес крета полека,
но с обич вървим
по стара пътека.
Не само понякога
пресичаме моста-
при нащето време,
сме чакани гости.
Не е от годините,
дори и хлапакът,
при своето минало
тихо, сгушен проплаква.
Все прерисувано,
то не стана жалейка,
а дните изгубени
са спасителна грейка.
© Виолета Томова All rights reserved.
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
