Беше отдавна
и няма да бъде.
Живяхме назаем
и чакахме бъдеще.
Бъдеще имаше,
днес крета полека,
но с обич вървим
по стара пътека.
Не само понякога
пресичаме моста-
при нащето време,
сме чакани гости.
Не е от годините,
дори и хлапакът,
при своето минало
тихо, сгушен проплаква.
Все прерисувано,
то не стана жалейка,
а дните изгубени
са спасителна грейка.
© Виолета Томова All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
