19 jul 2009, 19:51

Морето в мен

  Poesía » Otra
832 0 2

Вълните усещат човешко присъствие,

солени и чисти връхлитат във мен,

изпълват ме с любов и съчувствие,

гасят горещата кожа с длан.


Танцува морето и пясъкът

забива кристалчета в пепеляви коси,

складирах ги в сърцето си, а блясъкът

от залеза ги съживи.


Така душата ми разцъфваше,

превръщах се в океан,

синьото в душата ми напираше,

пясъкът в сърцето затуптя.


Блестя с милион отблясъци,

разливам се по дивни брегове,

а чувствата ми - непокорни плясъци,

топят безмилостно сърдечни ледове.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Радосвета Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "Блестя с милион отблясъци, разливам се по дивни брегове..." - наистина блестиш!!!
  • Чудесно е,направо ме пренася в морския свят!!!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...