Jul 19, 2009, 7:51 PM

Морето в мен

  Poetry » Other
831 0 2

Вълните усещат човешко присъствие,

солени и чисти връхлитат във мен,

изпълват ме с любов и съчувствие,

гасят горещата кожа с длан.


Танцува морето и пясъкът

забива кристалчета в пепеляви коси,

складирах ги в сърцето си, а блясъкът

от залеза ги съживи.


Така душата ми разцъфваше,

превръщах се в океан,

синьото в душата ми напираше,

пясъкът в сърцето затуптя.


Блестя с милион отблясъци,

разливам се по дивни брегове,

а чувствата ми - непокорни плясъци,

топят безмилостно сърдечни ледове.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радосвета Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

  • "Блестя с милион отблясъци, разливам се по дивни брегове..." - наистина блестиш!!!
  • Чудесно е,направо ме пренася в морския свят!!!

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...