Вълните усещат човешко присъствие,
солени и чисти връхлитат във мен,
изпълват ме с любов и съчувствие,
гасят горещата кожа с длан.
Танцува морето и пясъкът
забива кристалчета в пепеляви коси,
складирах ги в сърцето си, а блясъкът
от залеза ги съживи.
Така душата ми разцъфваше,
превръщах се в океан,
синьото в душата ми напираше,
пясъкът в сърцето затуптя.
Блестя с милион отблясъци,
разливам се по дивни брегове,
а чувствата ми - непокорни плясъци,
топят безмилостно сърдечни ледове.
© Радосвета Петрова All rights reserved.