19.07.2009 г., 19:51

Морето в мен

828 0 2

Вълните усещат човешко присъствие,

солени и чисти връхлитат във мен,

изпълват ме с любов и съчувствие,

гасят горещата кожа с длан.


Танцува морето и пясъкът

забива кристалчета в пепеляви коси,

складирах ги в сърцето си, а блясъкът

от залеза ги съживи.


Така душата ми разцъфваше,

превръщах се в океан,

синьото в душата ми напираше,

пясъкът в сърцето затуптя.


Блестя с милион отблясъци,

разливам се по дивни брегове,

а чувствата ми - непокорни плясъци,

топят безмилостно сърдечни ледове.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радосвета Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Блестя с милион отблясъци, разливам се по дивни брегове..." - наистина блестиш!!!
  • Чудесно е,направо ме пренася в морския свят!!!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...