16 ago 2019, 23:22

На едно ангелче

  Poesía » Otra
754 9 14

Аз вярвам - ще изсъхнат от сълзи

крилата на човешката прегръдка.

Тъгата вече няма да пълзи

и да те дави с едрите си глътки.

 

И няма в тебе болка да крещи,

ни сърчицето в шепи тя да стиска.

Прегръдката с любов ще заглуши

на самотата прокълната писъка.

 

Очите ще превърне тя в звезди,

в небето на душата ти изгряли.

И обич в кладенчовите следи

на погледа ще видя. Разцъфтяла!

 

16.08.2019

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Панайотова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...