16 авг. 2019 г., 23:22

На едно ангелче

755 9 14

Аз вярвам - ще изсъхнат от сълзи

крилата на човешката прегръдка.

Тъгата вече няма да пълзи

и да те дави с едрите си глътки.

 

И няма в тебе болка да крещи,

ни сърчицето в шепи тя да стиска.

Прегръдката с любов ще заглуши

на самотата прокълната писъка.

 

Очите ще превърне тя в звезди,

в небето на душата ти изгряли.

И обич в кладенчовите следи

на погледа ще видя. Разцъфтяла!

 

16.08.2019

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Панайотова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...