16 авг. 2019 г., 23:22

На едно ангелче

760 9 14

Аз вярвам - ще изсъхнат от сълзи

крилата на човешката прегръдка.

Тъгата вече няма да пълзи

и да те дави с едрите си глътки.

 

И няма в тебе болка да крещи,

ни сърчицето в шепи тя да стиска.

Прегръдката с любов ще заглуши

на самотата прокълната писъка.

 

Очите ще превърне тя в звезди,

в небето на душата ти изгряли.

И обич в кладенчовите следи

на погледа ще видя. Разцъфтяла!

 

16.08.2019

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Панайотова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...