Аз вярвам - ще изсъхнат от сълзи
крилата на човешката прегръдка.
Тъгата вече няма да пълзи
и да те дави с едрите си глътки.
И няма в тебе болка да крещи,
ни сърчицето в шепи тя да стиска.
Прегръдката с любов ще заглуши
на самотата прокълната писъка.
Очите ще превърне тя в звезди,
в небето на душата ти изгряли.
И обич в кладенчовите следи
на погледа ще видя. Разцъфтяла!
16.08.2019
© Мария Панайотова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
