Аз вярвам - ще изсъхнат от сълзи
крилата на човешката прегръдка.
Тъгата вече няма да пълзи
и да те дави с едрите си глътки.
И няма в тебе болка да крещи,
ни сърчицето в шепи тя да стиска.
Прегръдката с любов ще заглуши
на самотата прокълната писъка.
Очите ще превърне тя в звезди,
в небето на душата ти изгряли.
И обич в кладенчовите следи
на погледа ще видя. Разцъфтяла!
16.08.2019
© Мария Панайотова All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
