На едно ангелче
Аз вярвам - ще изсъхнат от сълзи
крилата на човешката прегръдка.
Тъгата вече няма да пълзи
и да те дави с едрите си глътки.
И няма в тебе болка да крещи,
ни сърчицето в шепи тя да стиска.
Прегръдката с любов ще заглуши
на самотата прокълната писъка.
Очите ще превърне тя в звезди,
в небето на душата ти изгряли.
И обич в кладенчовите следи
на погледа ще видя. Разцъфтяла!
16.08.2019
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Панайотова Всички права запазени
