26 ene 2010, 12:13

На лов за сънища... (Утре те огладнели ще гонят)

  Poesía
834 0 6

 

Сложих малки парчета от пита,

вчера месена, твърда и жилава.

Не опитвай! Кървят ми венците

и съм лоша дори и усмихната.

Сложих тръни на стола пред себе си

и въжето приготвих – най-здравото.

Заповядай, седни и ти, Истино,

триста дяволи в мене говорят.

Имам капки отрова във чашата

и скроявам им вече басмата.

Като гълъби сиви и ялови

сме се свили със теб под асмата.

Ти недей се плаши от обичане!

Аз със тебе ще тръгна към пъкъла.

Ще приличам на друго момиче,

ще съм светла и бяла, и хубава.

Ще напомням на минала обич,

дето сам си изгубил във думите.

Ще наричаш лицето ми спомен.

Ще съм „повече”, „още” и „влюбване”.

Сложих масата, чакам те, идваш ли?!

Има черна кутия бонбони.

Тая вечер ще гониме сънища,

утре те огладнели ще гонят...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евгения Илиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Тая вечер ще гониме сънища,
    утре те огладнели ще гонят...
  • чудесно!!!
  • "Ще приличам на друго момиче,
    ще съм светла и бяла, и хубава.
    Ще напомням на минала обич,
    дето сам си изгубил във думите."

    Поздравления!!!
  • Дами, червите ми, какво е това повсеместно четене на скромното ми творчество

    Как ме радвате обаче!!!
    Широко усмихната и с широк ханш (за жалост), Ваша Благонрава
  • Хлябът присъства от раждането ни до смъртта. Той е като самия живот,символ на жертвата, дадена в името на скръбните тайни,на отровните истини,дадена в името на обичта...

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...