На лов за сънища... (Утре те огладнели ще гонят)
Сложих малки парчета от пита,
вчера месена, твърда и жилава.
Не опитвай! Кървят ми венците
и съм лоша дори и усмихната.
Сложих тръни на стола пред себе си
и въжето приготвих – най-здравото.
Заповядай, седни и ти, Истино,
триста дяволи в мене говорят.
Имам капки отрова във чашата
и скроявам им вече басмата.
Като гълъби сиви и ялови
сме се свили със теб под асмата.
Ти недей се плаши от обичане!
Аз със тебе ще тръгна към пъкъла.
Ще приличам на друго момиче,
ще съм светла и бяла, и хубава.
Ще напомням на минала обич,
дето сам си изгубил във думите.
Ще наричаш лицето ми спомен.
Ще съм „повече”, „още” и „влюбване”.
Сложих масата, чакам те, идваш ли?!
Има черна кутия бонбони.
Тая вечер ще гониме сънища,
утре те огладнели ще гонят...
© Евгения Илиева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
чудесно!!!
-
"Ще приличам на друго момиче,
ще съм светла и бяла, и хубава.
Ще напомням на минала обич,
дето сам си изгубил във думите."
Поздравления!!! -
Дами, червите ми, какво е това повсеместно четене на скромното ми творчество
Как ме радвате обаче!!!
Широко усмихната и с широк ханш (за жалост), Ваша Благонрава -
Хлябът присъства от раждането ни до смъртта. Той е като самия живот,символ на жертвата, дадена в името на скръбните тайни,на отровните истини,дадена в името на обичта...
-
Оооо! Впечатлена съм!!! Аплодисменти за брилянтните стихове! Истинско удоволствие, пищна духовна наслада! Благодаря!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
утре те огладнели ще гонят...