На лов за сънища... (Утре те огладнели ще гонят)
Сложих малки парчета от пита,
вчера месена, твърда и жилава.
Не опитвай! Кървят ми венците
и съм лоша дори и усмихната.
Сложих тръни на стола пред себе си
и въжето приготвих – най-здравото.
Заповядай, седни и ти, Истино,
триста дяволи в мене говорят.
Имам капки отрова във чашата
и скроявам им вече басмата.
Като гълъби сиви и ялови
сме се свили със теб под асмата.
Ти недей се плаши от обичане!
Аз със тебе ще тръгна към пъкъла.
Ще приличам на друго момиче,
ще съм светла и бяла, и хубава.
Ще напомням на минала обич,
дето сам си изгубил във думите.
Ще наричаш лицето ми спомен.
Ще съм „повече”, „още” и „влюбване”.
Сложих масата, чакам те, идваш ли?!
Има черна кутия бонбони.
Тая вечер ще гониме сънища,
утре те огладнели ще гонят...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Илиева Всички права запазени
