На лов за сънища... (Утре те огладнели ще гонят)
Сложих малки парчета от пита,
вчера месена, твърда и жилава.
Не опитвай! Кървят ми венците
и съм лоша дори и усмихната.
Сложих тръни на стола пред себе си
и въжето приготвих – най-здравото.
Заповядай, седни и ти, Истино,
триста дяволи в мене говорят.
Имам капки отрова във чашата
и скроявам им вече басмата.
Като гълъби сиви и ялови
сме се свили със теб под асмата.
Ти недей се плаши от обичане!
Аз със тебе ще тръгна към пъкъла.
Ще приличам на друго момиче,
ще съм светла и бяла, и хубава.
Ще напомням на минала обич,
дето сам си изгубил във думите.
Ще наричаш лицето ми спомен.
Ще съм „повече”, „още” и „влюбване”.
Сложих масата, чакам те, идваш ли?!
Има черна кутия бонбони.
Тая вечер ще гониме сънища,
утре те огладнели ще гонят...
© Евгения Илиева All rights reserved.
