Научи ме на полет и на дишане
още от първия ми дъх.
И храм издигна ми сред птиците -
по-лек да бъде моят път.
На входа на душата ми като закрилница
за всички мои болки и беди,
но трудно оказа се сред птиците
и налага се детето ти да повърви.
Но не се страхувам от безумния си път,
щом нося в себе си свещеното от теб.
Ще създам плът от твойта плът
и любовта ти ще раздавам занапред.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Para una mejor experiencia, utiliza nuestra aplicación móvil. Instálala desde Google Play.
