Научи ме на полет и на дишане
още от първия ми дъх.
И храм издигна ми сред птиците -
по-лек да бъде моят път.
На входа на душата ми като закрилница
за всички мои болки и беди,
но трудно оказа се сред птиците
и налага се детето ти да повърви.
Но не се страхувам от безумния си път,
щом нося в себе си свещеното от теб.
Ще създам плът от твойта плът
и любовта ти ще раздавам занапред.
© Пепп All rights reserved.
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
